Хелоуин

На 31 октомври  католиците честват  Хелоуин ,празникът на Вси Светии. Според традицията на Хелоуин – със страшни костюми и маски отблъскваме злите сили около нас. Древните келти празнували своята Нова Година – Samhain. В края на октомври те прибирали последната си реколта, вярвали, че в нощта срещу Нова година се отваря границата между мъртвите и живите. За да се предпазят от сенките, хората гасели огъня в огнищата и се опитвали да изглеждат колкото се може по-страшно – обличали животински кожи и глави, надявайки се да изплашат привиденията. На духовете оставяли храна, за да се нахранят и да не настояват да влизат в дома им.

Празникът датира от 853 г. сл. Хр. , когато папа Бонифаций ІV утвърдил 1 ноември като ден на Вси Светии, ден за прослава на всички християнски светци и мъченици. Символ на празника е тиквеният фенер, наричан Светещият Джак. Според легендата е кръстен на ирландски пияница, който успял три пъти да надхитри дявола. Според последната им уговорка , Джак е трябвало да живее спокоен живот още десет години. Но той внезапно починал. И като грешник – той не можел да отиде в Рая, а заради сделката си с Дявола – не можел да отиде и в Ада. На прага Дяволът му дал въглен от Ада, който Джак поставил в издълбана тиква, след това тръгнал да скита , в очакване на Страшния Съд.

Аналог на католическия празник има и у нас. Даже не един, а цели три. Гоним духове, слагаме страшни маски, ходим и по домовете и събираме дребни подаръчета!

В България православната църква отбелязва празника на Всички светии в началото на лятото, в първата неделя след Петдесетница, по време на Русалската неделя.  Има и друг празник, аналог на Хелоуин/ само за мъже/ – Кукерите . Българските карнавални фигури – мъже, предрешени като зверове или типични персонажи, винаги с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. В периода между Месни и Сирни Заговезни, те танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа,  за плодородие и здраве извършват обредни действия като оран, сеитба и други. А  аналога  за дамите – Лазаровден! На този ден се изпълнява обичаят Лазаруване. Младите жени, наречени „лазарки“, берат цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница (на следващия ден). Момите са пременени в традиционни фолклорни носии. Те обикалят къщите на селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци, вместо бонбони, както е при католиците.

%d блогъра харесват това: